Крепост "Туида"
Крепостта „Туида“ - предшественик на съвремененият град Сливен е изградена в края на IVв. и е съществувала до XIIIв. Интересен факт е, че крепостта приютява уникален баптистерий (помещение за кръщение), който няма аналог в цялото Източно Средиземноморие. Археолозите смятат, че „в района може да е съществувал и храм на Зевс“.
На входа на крепостта има подробна карта с нещата, които могат да се видят и правят, както и макет на самата крепост - каквато се предполага, че някога е изглеждала. Между останките се ширят зелени поляни за почивка и пикник, пейки с прекрасна гледка и място за барбекю. Има детски кът и център за забавления със стенобойни оръжия и макети на древни войни в бойно снаряжение. Освен това е изграден форум - вътрешен площад с три сцени на открито, на които е предвидено да се организират различни събития - светлинно шоу, концерти и фолклорни фестивали. Летният амфитеатър има 430 места. Могат да се практикуват и средновековните спортове. Има и кафене с навес, където се организират демонстрации на занаяти. За посетителите има и винарна. Комплексът разполага с голям паркинг.
Крепостта има четириъгълна по план форма, ориентирана по посоките на света с незначителни отклонения. Крепостните стени с обща дължина 795м ограждат площ от 41,2 дка. В четирите си ъгъла укреплението на крепостта е подсилено с кули. Кула с правоъгълна форма има по фронта на източната стена. Тя се е извисявала на почти равни разстояния от двата края на стената. Крепостта е имала две порти - на северната и на южната стена. Допълнителни малки излази е имало на западната и на източната стена.
Крепостта има две порти с еднакъв план и почти едни и същи размери. Едната е разположена на северната стена, а другата на южната стена, почти в една ос. Освен двете порти крепостта още при изграждането си е била подсигурена и с по-малки излази - потерни. Потерните на крепостта „Туида“ са изградени съгласно правилата на фортификационното изкуство през късната Античност и ранна Византия. Те се намират близо до кулите и осигуряват достъп до водоизточниците.
На крепостта се откриват 5 кули. Четири са изградени в ъглите й и една е разположена по фронта на източната й стена. На северната и на източната стена са разчистени развалините на 2 крепостни стълбища, еднакви по вид и размери. Канали за отвеждане на отточните води от вътрешността на крепостта са изградени в източната, южната и западната стена.
Първото опожаряване на крепостта се датира към средата на Vв., когато е монетата на Марциан (450 – 457г.), намерена на значителна дълбочина, под подовото ниво на хореума, изграден при южната крепостна стена. Възстановяването на крепостта се свързва с управлението на император Анастасий I (491 – 518г.), което се характеризира с целенасочена и засилена отбранителна строителна дейност. Основание за това ни дава значителният брой монети, открити при разкопките. Тогава крепостта е издигната почти из основи, като се спазват планът и устройството й. В градежа се използват петредовите тухлени пояси, както и при Августа Траяна при преустройство на града в VIв. В по-късен етап от този период започва изграждането на втора крепостна стена от изток и от север и запушването на потерните.
Крепостта отново е опожарена в самия край на VIв. Най-късните монети от това време, открити в пласта, маркиращ голям пожар, са от 598 - 599г., сечени в Кизик - древен гръцки град на южния бряг на Мраморно море в древната територия Мизия в Мала Азия. В същото време в една от кухините между камъните и източната крепостна стена е открито малко съкровище от 54 медни монети. Второто опожаряване на крепостта с голяма сигурност можем да отнесем към края на VIв. или може би в първите години на VIIв.
След дълъг период от време, когато върху слоя от разрушения на крепостната стена се образувал пласт, несъдържащ културни останки (хиатус), животът в укреплението се възражда.
Крепост "Кипиловско кале"
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Кипиловско кале / Хърсовград / Хърсулград се намира на 3,4км южно от центъра на село Кипилово. Крепостта е една от най- важните и една от най-запазените в България. Тя се намира североизточно от най-високата част на прохода „Железни врата“ в началото на „Матор“ планина (Коджабалкан) - респективно Котленско - Кипиловската планина, разположена в северните склонове на седловината „Зеленич“ (948 m), от която започва басейна на река Сайганица.
Братя Шкорпил предполагат, че тук се е намирала античната крепост „Кирпилон пелон“, откъдето е вероятно името на селото. Селище със същото име е имало до изворите на река Сайганица. В района на селото са запазени останки от още две крепости – „Калюва” и „Качикларското кале”. Крепостта е охранявала Търновският път и дублиращите му трасета. Косвено е отбранявала и северния подход към прохода „Железни врата“, преминаващ западно от нея.
Крепост "Маринино градище"
Крепост от VІ – VІІ в., обвита днес в тайнство, почти изчезнала от повърхността. Намира се на най-високия връх на вододела на Новоселска и Селишка реки – Гаговец, над Тодоровото аязмо. Две пътеки водят до нея. Едната - от м.Селището, разположена на 2 -2,5 км северно от Сливен за Долапите, а другата – по билото на вр. Гаговец към местностите Карчаните, Бостанлъка и вр.Кутелка и към м. Мочурите. Макар и малка, с площ 2-3 дка крепостта е контролирала двете дефилета от изток и запад. Стратегическото й разположение – с изглед към масива Сините камъни, Бакаджика, м. Хисарлъка е давало възможност римският сенат да научава бързо за бунтовете на местните племена, посредством използването на сигналната система – палене на огньове.
Тракийска и късноантична крепост североизточно от Сливен
Тракийска и късноантична крепост има на 4.47 km североизточно по права линия от центъра на град Сливен. Изградена е на южните склонове на „Сините камъни”, върху остър, скален рид, ориентиран в посока североизток- югозапад.
Крепостта е с неправилна елипсовидна форма, с дължина 110 m, широчина 38 m и площ от около 3 дка. От север, запад и югозапад е защитена от скални пропасти с височина достигаща до 90-100 m. От изток и юг скатовете са стръмни. Защитни стени са изградени на по-достъпните ѝ места, като зидовете са изградени от полуобработени туфели и каменни блокове без спойка, с максимални размери 1.1х0.8х0.5 m.
Крепостните стени са съхранени на височина до 0.8 m над насипа. В укреплението се влиза само от едно място - от североизток, като до входа достига път, който върви по билото на рида. В североизточната част на обекта се забелязват следи от постройки. Откритата керамика е тракийска - от ранната и късна желязна епоха (XII-VI век и съответно VI-I век пр.н.е.), както и късноантична (V-VI век). Крепостта е служила за отбрана на местното население при нападение, както и за защита на пътя, идващ от Ичеренския проход.
Късноантична и средновековна крепост има между скалните феномени „Ръкавичката“ и „Иглите“
Късноантична и средновековна крепост има между скалните феномени „Ръкавичката“ и „Иглите“, на 5.85 km северно по права линия от центъра на град Сливен, при вододела на реките Бостанлъшка и Новоселска. Разположена е на около 720 m източно от връх „Кутелка“ на изолирана скала, с отвесни скални склонове, високи от 30 до 140 m от изток и югоизток. От запад склоновете са стръмни. Само от север тесен, скален провлак свързва твърдината с останалия свят. Там е бил входът на крепостта. До него достига широк древен път. Укреплението заема върха на скалата и е с дължина 120 m в посока север-юг, широчина от 20 до 50 m, и площ около 3 дка. На отделни места по скалата в южната ѝ по-ниска част са оформени площадки. Югозападно от входа, където наклонът на скалния терен отвън крепостта е около 35° има следи от крепостна стена, с дължина 7 m, изградена от местен камък. Останки от крепостна стена между скалните зъбери има и на 10 m южно от посочения зид. Високият скален феномен „Ръкавичката“ е бил изкуствено дооформен. Той е разположен край пътя северно от входа и е служил вероятно още в древността за пътепоказателен знак. При югоизточното подножие на крепостта, където е скалният феномен „Иглите“, е открита ранновизантийска керамика (V-VI век). Твърдината е свързана с пътища с крепостта „Върло градище“ и защитната преграда южно от водопада „Златев скок“. Тя е служила за убежище на населението при вражеска опасност.
Късноантична защитна преграда северно от Сливен
Късноантична защитна преграда има на 5.6 km северно по права линия от центъра на град Сливен. Разположена е на 340 m южно от водопада Златев скок, високо над десния бряг на река Бостанлъшка. В крайния си западен сектор, преградата достига подножието на масивния скален купол на връх „Кутелка“, а на изток преодолява стръмен склон (до 50°) и останките и се губят към поречието на реката. Обектът е дълъг 380 m, с вътрешна денивелация от 140 m и се състои от девет отделни отсечки, изградени между зъбери от продълговат скален венец. Зидовете са със 78 дължини 8,7,8,10,12,1,8,9 и 80 m- общо 143 m. Те са силно разрушени и наподобяват каменни просеки между скалите. Само в източната си част преградата е запазена в суперструкция на разстояние 4 m, на височина 0.4 m, при дебелина на стената 1.85 m.
Изградена е от полуобработени каменни блокчета и пълнеж от ломени по-малки камъни, споени с кал. Съоръжението е имало само една порта - в централната си част. Тя е била с широчина около 1.2 m. От изток е фланкирана от висока скала, а от запад от крепостна стена и издаден напред скален зъбер, които от непосредствена близост са защитавали по протежение на 25 m, идващия от северозапад път към входа. При горната част на крепостното съоръжение, на 18 m южно от стената, има останки от сграда с размери 6х4 m със зидове на кална спойка - вероятно караулно помещение.
Изграденият с фронт на север обект, върху южния склон на Сливенския Балкан, при удобна за отбрана гънка на терена с обратен наклон, е от късноантичния период (края на IV-VI век). Той е защитавал едно успоредно пътно отклонение от южния подход към прохода Железни врата, минаващ през местността „Даулите“ - така наречения „Римски път“. Пътното отклонение започва от връх „Българка“, обикаля от север и изток връх „Кутелка“ през местността „Бостанлъка“ и на 1.5 km от разклона с основния път, пресича защитната преграда. На това стратегическо място, пътят е много труден за обход.
Късноантична и средновековна крепост Върло градище
Късноантична и средновековна крепост Върло градище се намира на 5.07 km северно по права линия от центъра на град Сливен. Изградена е върху изолирана скална височина, издигаща се като остров над дълбоките клисури на Новоселска река и десния ѝ приток Кашлянска река, като заема билото на височината в района на връх „Кумина“ и част от източния склон на гребена. Има максимална дължина от 358 m и широчина от 42 до 96 m. Общата площ е 24 дка. От запад и север е естествено защитена от отвесни скални откоси и зъбери с височина до 60 m, след които следват стръмни скатове към поречието на Кашлянска река. От североизток крепостта е защитена чрез склоновете на дълбок овраг - десен приток на Новоселска река. На 25 m югоизточно от върха се забелязват останките от крепостната стена на укреплението с площ от 1.5 дка, обхващащо най-високите части на възвишението. Укреплението има защитни зидове откъм изток, юг и югозапад. Най-добре крепостната стена е запазена при източния сектор на височина над насипа от 0.6 m. Лицата на крепостните стени са изградени от добре обработени каменни блокчета, а пълнежът – от ломени камъни споени с червен хоросан. Дебелината на зидовете е около 2 m. Особен интерес представлява защитният окоп пред северната част на крепостта, дълбоко изсечен в скалния масив. С дължина 23 m, широчина 10.5 m и дълбочина от 8 до 12 m, той представлява изкуствено уширение и задълбаване на споменатия овраг, с оглед нуждите на отбраната. Той има отвесни стени и е фланкирал от изток северния подход към крепостта. В обекта се е влизало от две места - в крайната южна част и от север.
Твърде оригинално и находчиво е решен северният подход - изсечен и оформен при скалното било на 20 m северно от върха. Тук на 5-6 m отвесно под горния ръб на пропастта откъм клисурата на Кашлянска река в откоса е прокопан 30 метров дъговиден подход. Над дълбоката бездна той е широк 0.7 до 0.8 m, като профилът му е с осигуровъчен наклон на вътре към скалата. Акцент в защитата на крепостта представлява масивна, правоъгълна кула, изградена от вътрешната страна на югоизточната крепостна стена. Тя има вътрешни размери 7.5х6.55 m и е запазена на височина над подовото си ниво - 1.9 m. Изградена е от тухли, споени с хоросан и водоустойчива замазка. Тя е била използвана за водохранилище. В крепостта се забелязват следи от постройки. Откритата керамика е късноантична (V-VI век) и средновековна (XII-XIV век). Крепостта е охранявала така наречения „Римски път“, преминаващ западно от нея и е служила за защита на местното население при нападение.
Антична и късноантична крепост Ортабаирското кале
Антична и късноантична крепост Ортабаирското кале се намира на 5.46 km североизточно по права линия от центъра на град Сливен. От югозапад, запад и почти изцяло от север е естествено защитена от скални откоси, под които следват почти непристъпни склонове към пролома на река Новоселска и един неин ляв приток. От изток дълбоки пропасти отделят укрепения връх от ждрелото на Малак река - ляв приток на Новоселска река. Теренът вътре в крепостта е пресечен и изпълнен със скални групи, като тя се състои от две укрепления- външно и вътрешно. Външното заема площ от около 11 дка. Вътрешното укрепление се намира при северната висока част. То е с дължина 17 m, широчина до 14 m и обща площ около 2.1 дка. То е отделено от външната крепост почти изцяло от скални зъбери. Крепостни стени са изградени само при южните отбранителни сектори на двете укрепления. Те са изградени от ломени камъни без спойка. Крепостните стени се проследяват под насип. Главната порта с широчина 1.45 m е била от север. До нея достига широка пътека, която минава по остър скален ръб пред портата. При югозападната част на крепостта също има вход, до който достига пътека, идваща откъм река Новоселска. В крепостта се забелязват останки от сгради. Разкритата керамика е късноримска (III-IV век) и ранновизантийска (V-VI век). Крепостта е служила за убежище на местното население.