Крепост "Туида"

Разположена в сърцето на Сливен, Крепост Туида е едно от най-атрактивните места за културен туризъм в региона – място, където историята оживява и се превръща в емоция.

Крепост Туида е част от структурата на Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ и е един от най-значимите археологически обекти край Сливен. Разположена е на хълма Хисарлъка — стратегическо място, близо до важни пътища, вода и природни ресурси. Още преди изграждането на крепостта, тук са живели траки във времето преди Христа.

Крепостта „Туида“, предшественик на днешния Сливен, е изградена през IV в. и постепенно се превръща във важен военен и административен център. Тя съществува до началото на XIII в., като преживява нашествия, пожари и възстановявания. Днес са запазени части от крепостните стени, кулите и сградите.

Крепостта е с четириъгълна форма и площ 41,2 дка, укрепена с кули, две главни порти и няколко тайни изхода (потерни). В укреплението са изградени различни съоръжения - водопровод, каменни стълбища и канали за отвеждане на водите.

Първото голямо опожаряване е през V в., а при император Анастасий I крепостта е възстановена и допълнително укрепена. В края на VI в. тя е разрушена повторно, за което свидетелстват намерени монети и съкровище от 54 медни монети.

След договора между хан Тервел и Византия през 705 г. районът става част от България. През IX в. на Хисарлъка възниква старобългарско селище, а крепостта става важна част от отбраната на Първото българско царство. За връзките с Плиска свидетелства печатът на княз Борис I Михаил от 870 г.

През XI в. крепостта е превзета от печенезите, а през XII в. започва упадъкът ѝ. В началото на XIII в. животът в нея окончателно замира, вероятно след походите на цар Калоян. Жителите се изселват към Сините камъни.

След своето обновяване и отваряне за посетители през 2015 г., крепостта бързо се утвърждава като културно-туристически топос. С хиляди реализирани инициативи – фестивали, възстановки, демонстрации и работилници, Туида предлага не просто разглеждане, а истинско потапяне в миналото.

Концепцията „Туида – живата история“, използва методите на експерименталната археология и музейната анимация, за да даде възможност на всеки посетител да усети духа на Античността и Ранното средновековие. Ежедневно, посетителите могат да се включат в разнообразни активности:

- стрелба с лък и демонстрации на средновековни бойни техники

- занаятчийски работилници – плъстене, тъкане, грънчарство

- демонстрации на средновековна кухня с дегустации

- интерактивни игри и виртуални разходки

- възстановки на бит, култура и военно дело

Туида предлага активно участие, при което посетителите не само наблюдават, а и се превръщат в част от историята. Сред най-търсените програми е „Един ден в Средновековния град“ – приключение, което превръща участниците в жители на средновековно общество. Те обличат автентични костюми, разпределят се в различни социални роли и участват в дейности като занаяти, търговия, военно дело и приготвяне на храна.

Друг важен компонент от дейността на Крепост Туида е организирането на разнообразни културни събития. Благодарение на своята открита сцена, обектът се доказва като предпочитано място за провеждане на концерти, театрални постановки, фестивали и събори, които привличат широка публика и обогатяват културния живот на Сливен.

Сред ключовите събития е ежегодният средновековен събор „Помни славата“, провеждан по повод Димитровден. Той събира участници от цялата страна и представя живота, традициите и военното дело от Късната античност до Второто българско царство. В последните няколко години все по-голяма популярност набира и пролетният празник „Конете на българите“, посветен на Тодоровден.

В обекта се предлагат разнообразни услуги, насочени към различни аудитории, което го превръща в привлекателна дестинация, както за индивидуални посетители, така и за организирани групи, семейства, ученици и корпоративни клиенти. Благодарение на богатата си програма и гъвкав подход, всеки може да открие подходящо за себе си занимание или събитие:

- образователни посещения и ученически екскурзии;

- детски рождени дни и тематични събития;

- тиймбилдинг програми;

- сватбени фотосесии и частни събития;

- безплатни програми за хора със специални потребности

Крепост Туида се намира в рамките на града, с удобен достъп по асфалтов път и близост до основни транспортни връзки. Работи целогодишно с почивен ден понеделник. Екипът е висококвалифициран, преминал специализирани обучения в областта на туризма, музейното дело и работата с публики, като непрекъснато усъвършенства своите умения. Обектът е носител на редица национални и международни отличия, включително награди за туристическа атракция, устойчив туризъм и иновативни програми.

Днес крепостта е не само значим археологически паметник, но и модерно културно пространство, което успешно съчетава традиции, образование и съвременни туристически практики. Туида е място, което предлага пълноценно културно изживяване и се утвърждава като задължителна спирка за всеки посетител на региона.

Най-новото предложение на Крепост Туида за 2026 г. е интерактивна програма с полудневна продължителност - „Историческа преживелица“ в Крепост Туида, която превръща историята в лично преживяване. Участниците влизат в ролята на пратеници и съюзници на владетели и чрез мисии и избори стават част от ключови събития от българската история.

Програмата предлага два сценария:

„Загоре – земя на мира или войната“ – в ролята на пратеник на хан Тервел ще трябва да убедите местното население да приеме българската власт след мир с Византия.

„Мисия: Новият път на България“ – като пратеник на княз Борис I ще съдействате за утвърждаването на християнството през 865 г.

Преживяването е подходящо за индивидуални посетители, семейства и групи и съчетава знание, действие и емоция. Историята тук не се разказва – тя се изживява.

В подножието на Природен парк Сините камъни, Крепост Туида съчетава по неповторим начин история, култура и природа. Тук миналото оживява сред живописни пейзажи, а всяко посещение се превръща в пълноценен подарък за сетивата.

Изживей историята. Почувствай природата. Помни славата.

Крепост "Кипиловско кале"

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Кипиловско кале / Хърсовград / Хърсулград се намира на 3,4км южно от центъра на село Кипилово. Крепостта е една от най- важните и една от най-запазените в България. Тя се намира североизточно от най-високата част на прохода „Железни врата“ в началото на „Матор“ планина (Коджабалкан) - респективно Котленско - Кипиловската планина, разположена в северните склонове на седловината „Зеленич“ (948 m), от която започва басейна на река Сайганица.

Братя Шкорпил предполагат, че тук се е намирала античната крепост „Кирпилон пелон“, откъдето е вероятно името на селото. Селище със същото име е имало до изворите на река Сайганица. В района на селото са запазени останки от още две крепости – „Калюва” и „Качикларското кале”. Крепостта е охранявала Търновският път и дублиращите му трасета. Косвено е отбранявала и северния подход към прохода „Железни врата“, преминаващ западно от нея.

Крепост "Маринино градище"

Крепост от VІ – VІІ в., обвита днес в тайнство, почти изчезнала от повърхността. Намира се на най-високия връх на вододела на Новоселска и Селишка реки – Гаговец, над Тодоровото аязмо. Две пътеки водят до нея. Едната - от м.Селището, разположена на 2 -2,5 км северно от Сливен за Долапите, а другата – по билото на вр. Гаговец към местностите Карчаните, Бостанлъка и вр.Кутелка и към м. Мочурите. Макар и малка, с площ 2-3 дка крепостта е контролирала двете дефилета от изток и запад. Стратегическото й разположение – с изглед към масива Сините камъни, Бакаджика, м. Хисарлъка е давало възможност римският сенат да научава бързо за бунтовете на местните племена, посредством използването на сигналната система – палене на огньове.

Тракийска и късноантична крепост североизточно от Сливен

Тракийска и късноантична крепост има на 4.47 km североизточно по права линия от центъра на град Сливен. Изградена е на южните склонове на „Сините камъни”, върху остър, скален рид, ориентиран в посока североизток- югозапад.
Крепостта е с неправилна елипсовидна форма, с дължина 110 m, широчина 38 m и площ от около 3 дка. От север, запад и югозапад е защитена от скални пропасти с височина достигаща до 90-100 m. От изток и юг скатовете са стръмни. Защитни стени са изградени на по-достъпните ѝ места, като зидовете са изградени от полуобработени туфели и каменни блокове без спойка, с максимални размери 1.1х0.8х0.5 m.
Крепостните стени са съхранени на височина до 0.8 m над насипа. В укреплението се влиза само от едно място - от североизток, като до входа достига път, който върви по билото на рида. В североизточната част на обекта се забелязват следи от постройки. Откритата керамика е тракийска - от ранната и късна желязна епоха (XII-VI век и съответно VI-I век пр.н.е.), както и късноантична (V-VI век). Крепостта е служила за отбрана на местното население при нападение, както и за защита на пътя, идващ от Ичеренския проход.

Късноантична и средновековна крепост има между скалните феномени „Ръкавичката“ и „Иглите“

Късноантична и средновековна крепост има между скалните феномени „Ръкавичката“ и „Иглите“, на 5.85 km северно по права линия от центъра на град Сливен, при вододела на реките Бостанлъшка и Новоселска. Разположена е на около 720 m източно от връх „Кутелка“ на изолирана скала, с отвесни скални склонове, високи от 30 до 140 m от изток и югоизток. От запад склоновете са стръмни. Само от север тесен, скален провлак свързва твърдината с останалия свят. Там е бил входът на крепостта. До него достига широк древен път. Укреплението заема върха на скалата и е с дължина 120 m в посока север-юг, широчина от 20 до 50 m, и площ около 3 дка. На отделни места по скалата в южната ѝ по-ниска част са оформени площадки. Югозападно от входа, където наклонът на скалния терен отвън крепостта е около 35° има следи от крепостна стена, с дължина 7 m, изградена от местен камък. Останки от крепостна стена между скалните зъбери има и на 10 m южно от посочения зид. Високият скален феномен „Ръкавичката“ е бил изкуствено дооформен. Той е разположен край пътя северно от входа и е служил вероятно още в древността за пътепоказателен знак. При югоизточното подножие на крепостта, където е скалният феномен „Иглите“, е открита ранновизантийска керамика (V-VI век). Твърдината е свързана с пътища с крепостта „Върло градище“ и защитната преграда южно от водопада „Златев скок“. Тя е служила за убежище на населението при вражеска опасност.

Късноантична защитна преграда северно от Сливен

Късноантична защитна преграда има на 5.6 km северно по права линия от центъра на град Сливен. Разположена е на 340 m южно от водопада Златев скок, високо над десния бряг на река Бостанлъшка. В крайния си западен сектор, преградата достига подножието на масивния скален купол на връх „Кутелка“, а на изток преодолява стръмен склон (до 50°) и останките и се губят към поречието на реката. Обектът е дълъг 380 m, с вътрешна денивелация от 140 m и се състои от девет отделни отсечки, изградени между зъбери от продълговат скален венец. Зидовете са със 78 дължини 8,7,8,10,12,1,8,9 и 80 m- общо 143 m. Те са силно разрушени и наподобяват каменни просеки между скалите. Само в източната си част преградата е запазена в суперструкция на разстояние 4 m, на височина 0.4 m, при дебелина на стената 1.85 m.
Изградена е от полуобработени каменни блокчета и пълнеж от ломени по-малки камъни, споени с кал. Съоръжението е имало само една порта - в централната си част. Тя е била с широчина около 1.2 m. От изток е фланкирана от висока скала, а от запад от крепостна стена и издаден напред скален зъбер, които от непосредствена близост са защитавали по протежение на 25 m, идващия от северозапад път към входа. При горната част на крепостното съоръжение, на 18 m южно от стената, има останки от сграда с размери 6х4 m със зидове на кална спойка - вероятно караулно помещение.
Изграденият с фронт на север обект, върху южния склон на Сливенския Балкан, при удобна за отбрана гънка на терена с обратен наклон, е от късноантичния период (края на IV-VI век). Той е защитавал едно успоредно пътно отклонение от южния подход към прохода Железни врата, минаващ през местността „Даулите“ - така наречения „Римски път“. Пътното отклонение започва от връх „Българка“, обикаля от север и изток връх „Кутелка“ през местността „Бостанлъка“ и на 1.5 km от разклона с основния път, пресича защитната преграда. На това стратегическо място, пътят е много труден за обход.

Късноантична и средновековна крепост Върло градище

Късноантична и средновековна крепост Върло градище се намира на 5.07 km северно по права линия от центъра на град Сливен. Изградена е върху изолирана скална височина, издигаща се като остров над дълбоките клисури на Новоселска река и десния ѝ приток Кашлянска река, като заема билото на височината в района на връх „Кумина“ и част от източния склон на гребена. Има максимална дължина от 358 m и широчина от 42 до 96 m. Общата площ е 24 дка. От запад и север е естествено защитена от отвесни скални откоси и зъбери с височина до 60 m, след които следват стръмни скатове към поречието на Кашлянска река. От североизток крепостта е защитена чрез склоновете на дълбок овраг - десен приток на Новоселска река. На 25 m югоизточно от върха се забелязват останките от крепостната стена на укреплението с площ от 1.5 дка, обхващащо най-високите части на възвишението. Укреплението има защитни зидове откъм изток, юг и югозапад. Най-добре крепостната стена е запазена при източния сектор на височина над насипа от 0.6 m. Лицата на крепостните стени са изградени от добре обработени каменни блокчета, а пълнежът – от ломени камъни споени с червен хоросан. Дебелината на зидовете е около 2 m. Особен интерес представлява защитният окоп пред северната част на крепостта, дълбоко изсечен в скалния масив. С дължина 23 m, широчина 10.5 m и дълбочина от 8 до 12 m, той представлява изкуствено уширение и задълбаване на споменатия овраг, с оглед нуждите на отбраната. Той има отвесни стени и е фланкирал от изток северния подход към крепостта. В обекта се е влизало от две места - в крайната южна част и от север.
Твърде оригинално и находчиво е решен северният подход - изсечен и оформен при скалното било на 20 m северно от върха. Тук на 5-6 m отвесно под горния ръб на пропастта откъм клисурата на Кашлянска река в откоса е прокопан 30 метров дъговиден подход. Над дълбоката бездна той е широк 0.7 до 0.8 m, като профилът му е с осигуровъчен наклон на вътре към скалата. Акцент в защитата на крепостта представлява масивна, правоъгълна кула, изградена от вътрешната страна на югоизточната крепостна стена. Тя има вътрешни размери 7.5х6.55 m и е запазена на височина над подовото си ниво - 1.9 m. Изградена е от тухли, споени с хоросан и водоустойчива замазка. Тя е била използвана за водохранилище. В крепостта се забелязват следи от постройки. Откритата керамика е късноантична (V-VI век) и средновековна (XII-XIV век). Крепостта е охранявала така наречения „Римски път“, преминаващ западно от нея и е служила за защита на местното население при нападение.

Антична и късноантична крепост Ортабаирското кале

Антична и късноантична крепост Ортабаирското кале се намира на 5.46 km североизточно по права линия от центъра на град Сливен. От югозапад, запад и почти изцяло от север е естествено защитена от скални откоси, под които следват почти непристъпни склонове към пролома на река Новоселска и един неин ляв приток. От изток дълбоки пропасти отделят укрепения връх от ждрелото на Малак река - ляв приток на Новоселска река. Теренът вътре в крепостта е пресечен и изпълнен със скални групи, като тя се състои от две укрепления- външно и вътрешно. Външното заема площ от около 11 дка. Вътрешното укрепление се намира при северната висока част. То е с дължина 17 m, широчина до 14 m и обща площ около 2.1 дка. То е отделено от външната крепост почти изцяло от скални зъбери. Крепостни стени са изградени само при южните отбранителни сектори на двете укрепления. Те са изградени от ломени камъни без спойка. Крепостните стени се проследяват под насип. Главната порта с широчина 1.45 m е била от север. До нея достига широка пътека, която минава по остър скален ръб пред портата. При югозападната част на крепостта също има вход, до който достига пътека, идваща откъм река Новоселска. В крепостта се забелязват останки от сгради. Разкритата керамика е късноримска (III-IV век) и ранновизантийска (V-VI век). Крепостта е служила за убежище на местното население.

Късноантична и средновековна крепост в местността „Ада”

Късноантична и средновековна крепост в местността „Ада” заема площ от около 16 дка. Крепостните стени чрез няколко чупки обграждат укреплението от северозапад и север и имат дължина общо 163 m. Изградени са от камъни, споени с кал. В запазения си участък, крепостната стена е дебела от 3.6 до 3.8 m и съхранена на височина над терена 0.1 m. В останалите участъци се проследява под насип. В източния си край обектът има останки от два къси зида между скалните зъбери. Главната порта се намира при северния зид, а вход има при изсечения в скалите подход от северозапад. Не се забелязват останки от кули, но се забелязват следи от сгради. В източния сектор на твърдината има малка пещера, която е изкуствено разширена. Крепостите в района - „Ада”, „Камена” и „Орлово гнездо” са свързани помежду си с пътни трасета.

Тракийска, късноантична и средновековна крепост има в местността „Орлово гнездо”/”Орлови дупки”

Тракийска, късноантична и средновековна крепост има в местността „Орлово гнездо”/”Орлови дупки”, на 5.92 km североизточно по права линия от центъра на град Сливен. Изградена е на скален хребет с остри зъбери и тераси, стръмни и почти непристъпни склонове, и дълбоки бездни с височина до 120 m. Ждрелото на Кушбунарска/Птича река, опасва твърдината от север и североизток. От запад и юг склоновете са стръмни. От северозапад тесен и скалист език свързва защитеното пространство с основната скална верига, а от изток се спускат трудно преодолими склонове към местността „Моллова кория”. Крепостта е с дължина 190 m, ширина 107 m и площ от около 12 дка. Състои се от две укрепления, отделени едно от друго чрез скала, висока до 20 m. Горното, западно укрепление има размери 120х46 m, като почти изцяло теренът му е пресечен. Долното, източно укрепление се състои от няколко тераси, свързани помежду си. Запазени са пет къса на височина до 0.2 m, над насипа 80 останал от крепостните стени. Те са изградени от полуобработен камък. Достъпът до обекта се е осъществявал от два подхода - при скалния език от северозапад и при източния край, където са запазени добре оформени стъпала от каменна стълба към входа на крепостта. Кула изградена при тесния северозападен ъгъл на крепостта, е фланкирала входа. Тя е правоъгълна, с размери около 7.5х5 m, изградена от варовикови блокчета. Здравите части на стените ѝ се проследяват под насип. В долното укрепление има следи от сгради. Откритата керамика е тракийска, ранновизантийска и средновековна от периода XI-XII век.

Късноантична и средновековна крепост Калоянови кули

Късноантична и средновековна крепост Калоянови кули се намира на връх „Песченик”/”Печеник”/”Черния камък”/”Големия камък”, на 7.51 km североизточно по права линия от центъра на град Сливен, в източния дял на масива „Сините камъни”. Върхът се намира на билото на скалист рид, спускащ от северозапад на югоизток, между потоците Млечен дол/Сютлю дере от запад и Песъчливото дере от изток. Крепостта обхваща самия връх, както и част от южните му склонове. От запад, изток и североизток, тя почти изцяло е защитена от скални зъбери и пропасти с височина от 10 д о 40 m, под които следват почти непристъпни скатове. При останалите участъци отбраната е подсилена от стръмни склонове. Твърдината е с дължина 152 m в посока север-юг, широчина от 28 до 120 m и площ от около 11.5 дка. Състои се от две укрепления, отделени едно от друго чрез отвесни скали с височина до 25 m. Горното укрепление обхваща двуглавия връх, а долното заема терасите и склоновете южно от него. Двете укрепления се свързват чрез пасаж, широк 1.5 m изсечен в скалата. Крепостните стени са съхранени над терена на височина до 1.1 m - главно при източния защитен сектор. Максималната широчина на крепостните стени достига до 3.8 m. Те са изградени от обработени откъм лицето големи каменни блокове, споени с кал. Пълнежът е от ломени камъни, трошляк и чакъл. Крепостта е имала два входа - при западната част на долното укрепление и при северната стена на горното укрепление. Западната порта е широка около 1.4 m. Останки от кули не се забелязват. В обекта се виждат останките на постройки. Откритата керамика е предимно от ранновизантийската епоха (V-VI век) и от българското средновековие (XI-XII век).

Средновековен укрепен манастир „Св. Спас”

Средновековен укрепен манастир „Св. Спас” се намира на 4.07 km северно по права линия от центъра на град Сливен, в местността „Селището“, по горното течение на река Манастирска. Той е един от 24-те манастира на Сливенската малка Света гора. Съществува предание, че тук на 21 май е ставало събор и манастирът е бил посветен на Св. Константин и Елена. Представлява малка крепост, оградена с висока каменна стена върху площ от около 1.5 дка. Интерес предизвиква манастирската църква, която е еднокорабна с притвор, дълга 13.5 m, широка 5.5 m, с една голяма петстенна отвън абсида и две малки- тристенни. Край северната и източната оградни стени са разположени монашеските килии, в които е имало огнище или пещ и правоъгълна ниша за молитва. В една от тях е врязан с двойни линии кръст, между които са изписани буквите IC-XC, NI-KA (Христос побеждава). Сред находките преобладават гърнета и паници с украса "сграфито", монети, бронзови закопчалки за книги и други. Всички те дават основание изграждането на манастира да се отнесе към края на ХІІІ и началото на ХІV век. Крепостта е с четириъгълен план, като крепостната стена е изградена от местни камъни, споени с бял хоросан. Част от източната крепостна стена е запазена на височина до 2.7 m. Манастирът е имал два входа - на северната и на южната стена, главния от които е южният. На северната стена има останки от четириъгълна кула.