Културен календар

Сливен Арт Фест се провежда се през месец април. Проявата обединява усилията на неправителствени организации, читалища, творчески школи и работилници, музиканти, поети, писатели, художници. Включва концерти, театрални постановки, изложби, арт-работилници, представяне на книги.

Националният фестивал за млади изпълнители на популярна музика Цветен камертон утвърждава у младите хора вкус към най-добрите образци на българската и световна популярна песен; стимулира и подкрепя младите изпълнители и им предоставя възможност за реализация в бластта на популярната музика. Събитието има конкурсен характер и цели да стимулира младите изпълнители и да затвърди у тях вкус както към наша, така и към световна популярна музика.

Преглед на постиженията на културните организации и институти на територията на общината. Проявите се групират в няколко тематични кръга, като кулминацията е преди 24 май – празника на българската просвета и култура. Акценти в програмата:
откриване на Майските дни на културата;
- 140 години от избухването на Априлското въстание;
- 10 май – 176 години от рождението на Хаджи Димитър;
- 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
- 170 години от рождението на Георги Икономов (20.04.1846 – 26.05.1876) – революционер;
- 170 години от рождението на Таньо Стоянов (05.04.1846 – 27.05.1876) – революционер.

Ежегодна проява. Художествени колективи от региона представят традиционна обредност на локално и регионално равнище. Част от програмата на събора за конкурсите за автентично възпроизвеждане на зимен обред или фрагмент, обреден танц, благослов, реквизит. Целта на събора е да стимулира проучването на традиционната зимна обредност на локално и регионално равнище и да утвърждава фолклорното наследство в съвременната култура.

Наситена програма от събития в чест на празника, организирани от културни организации, училища, читалища – концерти, изложби, представяне на новоизлезли книги. Традиционни прояви – концерт за връчване на наградата "Аргира Жечкова", празнично шествие на 24 май.

Фестивалът се провежда от 1999г. Той е единственият форум в страната, на който участниците в процеса на създаването и разпространението на детската книга – автори, издатели, илюстратори, педагози, библиотечни специалисти и др. от България и чужбина се срещат и обсъждат състоянието и бъдещето на детското книгоиздаване, а също така и формите за привличане на децата към книгите и четенето. На самите деца фестивалът дава възможност да разкрият своите таланти чрез участие в литературни конкурси, пленери, концертни програми. От 2004г. в рамките на фестивала се връчва националната награда "К. Константинов" за принос в детското книгоиздаване в четири категории.

Фестивалът е едно от най-мащабните културни събития в общината и региона. Няма конкурсен характер – участниците са деца от 8 до 14 години, които представят танците на своите народи. Програмата на фестивала включва концерти в града и селища на общината, в социални домове, дефилета, "Творческа работилница" и др. Провежда се в дните около 24 май.

Програмата на панаира дава възможност на децата да се включат в различни културно-развлекателни и възпитателни инициативи, да се изявят и да се насърчи таланта и изобретателността им.

Детски панаир е най-големият детски фестивал в България с разнообразна програма oт над 70 ателиета със свободен достъп за децата. Детски панаир има издания в различни градове на България: Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Благоевград, Враца, Сливен.

Целта му е да се предостави възможност на по-широк кръг семейства да се включат във всички културно - развлекателни и възпитателни инициативи в рамките на събитието. Предоставят се различни безплатни форми, чрез които децата ще се докоснат до света на творчеството, културата, образованието и спорта. Организират се тематични игри в местните музеи, с които се насърчава интересът на децата към културно историческото наследство. Проектът е отворен към всички желаещи да се включат и направят децата щастливи.

Съборът се провежда през година с промяна на домакинството в зависимост от желанието за гостоприемство на селищата от поречието на река Тунджа. Утвърждаването на приемствеността от традиция към съвременност в регионалната и национална празнична система, естественото възпроизводство на фолклорната традиция в наше време чрез празника, са целите на организаторите.

Програмата на събора включва провеждането на конкурси за надиграване, конкурс за фолклорни игри в зависимост от местната традиция.

Целта на събора е да стане повод за възпроизвеждане на фолклорната традиция в наше време в естествената среда на празника и усвояването и опознаването й от младите хора. Първата половина на м. Юни.

Фестивалът е адресиран към младите хора и включва демонстрации на народни занаяти, концертни програми, представяне на редки производства и др.

Събитието има артистичен и екологичен характер, като една от идеите е лятната случка да премине без употребата на пластмасови материали. Фестивалът е насочен към съвременните форми на изкуство и начините за доближаване до природата, съчетавайки традициите и новото.

Проявата включва пленер "Цветовете на виното", изложби, срещи на поети и писатели и др.

Жителите на Сливен ще имат възможност да се включат в тази нова за България инициатива. Целта е да бъде привлечено вниманието на зрителите, да бъде развита обичта най-вече към българското кино, както и да бъдат припомнени културните ценности чрез филмовото изкуство. Предимство на Автокиното е и възможността хората в неравностойно положение и физическа изостаналост да се насладят на тази емоция и да се докоснат до филмовото изкуство на голям екран.

Празникът "Златна праскова", проведен за първи път през 2002 година се превърна в емблематичен за село Гавраилово. Всяка година в края на месец юли се събират производители на праскови от цялата страна, дошли да научат най-новите технологии в отглеждането на тази златна култура. Провежда се семинар с лектори-специалисти от научни институти. Паралелно със семинара, на площада пред читалището се провеждат разнообразни културни прояви. Засилено в тях е детското участие – бъдещето на този красив земен рай.

Жители и гости на Гавраилово имат възможност да разгледат изложба на сортове праскови, на рисунки и фотоснимки, свързани с темата на празника, да присъстват на демонстрация на нова техника, да посетят най-добре обработени градини в землището на селото и да опитат току-що приготвеното вкусно сладко от праскови. Да поиграят кръшни български хора, с които завършва празничният ден.

Преглед на любителското творчество на клубовете на пенсионера. В надпяването участват самодейци от пенсионерски клубове от цялата страна.

Целта на събора е популяризиране на народната песен, изява на пенсионерите от община Сливен и страната, както и да се предаде фолклорното наследство на младите хора.

Съборът има изключително значение не само за съхраняване и популяризиране на културното наследство на каракачаните, но и за възпитаване на уважение и толерантност към други традиции.

Провежда се всяка година в Сливен на местността "Карандила" - последните петък и събота на м.Август. Съборът е една от традиционните вече прояви, организирани от Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.

Фестивалът включва концерти, кулинарно шоу, изложба с продукти на различни местни производители на храни и напитки. Целта му е възстановяване на традициите на Сливенския панаир от 1756 година и демонстриране на постиженията на местните производители в днешно време. В експо зоната се предлага продукция на местни производители – храни и напитки, произведени в сливенски регион. Посетителите на Фестивала имат възможността да опитат качествени местни продукти и да се запознаят с хората, които ги произвеждат.

В двата фестивални дни се провеждат концерти с известни изпълнители и сливенски самодейни състави.

Проявата включва концерти на шлагерни песни, фолклорни концерти, ретро-ревюта и др.

По време на фестивала "Златен Сливен" се провеждат две състезания: за най-бързо навиване на прежда и по най-бързо плетене на една кука. Представят се характерни за региона народни носии – от селата Гергевец, Чинтулово и Чокоба, както и детска носия от село Самуилово.

Фестивалът продължава с дегустация на характерни за региона ястия.

Провежда се ежегодно и дава възможност на сливенската публика да се запознае с най-доброто от националния театрален афиш през сезона.

Проява, която утвърждава престижа на Сливен като град с трайни музикални традиции. Фестивалът цели поощряване на младите таланти в сценичните им изяви и създаване на професионални контакти за тяхното развитие посредством работа с професионални оркестри и изпълнители. От 2008г. за участие във фестивала са привлечени и млади таланти от балканските страни /Македония, Турция/.

Празникът свързва в едно минало и настояще и е повод за отдаване на почит и уважение към делото на първосъздателите на градското самоуправление в Сливен и видните личности на града. По традиция, в навечерието на празника се връчват годишните награди на Община Сливен. програмата включва културни и спортни прояви, юбилейни чествания, атракциони, концерти на местни и гостуващи изпълнители, "Вкусните гозби на нашите баби" – кулинарно шоу с участието на баби и внуци.

Ново събитие в календара, което дава възможност на младите хора да се докоснат до историята и традицията на сливенския край.

Проявата включва театрални постановки, прожекции на филми, изложби, концерти и др., посветени на темата "Как да сътворим добро?"

През 2008 г. Народно читалище "Зора" в Сливен стана инициатор и домакин на фестивала в знак на почит към Мишо Тодоров, сливенски композитор, диригент, музикален педагог и първи директор на музикалната школа при читалището. Като европейски възпитаник Мишо Тодоров провокира изграждането на вкус към класическата музика. Той е основател на музикалното училище, създател на Сливенската самодейна опера, първи директор на музикална школа към читалище „Зора”, основател на първия конкурс за млади цигулари в 1968 година.

Във фестивала участват близо 130 изпълнители. Самият фестивал няма състезателен характер. Жури от професионални музиканти наблюдава изпълнителите и дава своите професионални оценки и препоръки на участниците.