Музеи и галерии

Регионалният исторически музей в град Сливен е институт, който е отворен за съвместни полезни инициативи за изучаване и популяризиране на богатото културно и историческо наследство на град Сливен и на Сливенския край.

Музеят се помещава в красива сграда на главната улица на града, построена през 1895г. от сина на „Добри Желязков“ - Иван. Той е една от най-старите институции в града.

В края на XVIIIв. в квартал "Клуцохор" е построена къщата на рода Асенови, където на 10.05.1840г. се ражда легендарния войвода Хаджи Димитър.

Къщата е малка, едноката, несиметрична с дървен чардак, с характерните конструктивни архитектурни белези на Ранното Възраждане. Възстановен е изцяло традиционния интериор в стаята, където е роден "Хаджи Димитър", гостната, мутвакът /кухнята/ и типичната сливенска винарска изба.

В музейният комплекс е включен и ханът на "хаджи Никола Асенов" с прилежащите стопански постройки, където е пресъздадена обстановка, типична за предосвобожденски хан и кебеджийска работилница.

Къщата - музей "Хаджи Димитър“ е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта под № 54.

В музея се предлага обиколка с екскурзовод и беседа, а в павилиона на входа се продават информационни материали и сувенири. Предлагат се и аудиобеседи на английски език за чуждестранните туристи.

В старата сливенска махала "Делибалта" се намира къщата, в която до 1886г. живее и твори бележитият възрожденски поет, просветител и църковен деец Добри Чинтулов. Къщата е построена през 50-те години на XIXв. от двамата братя Иван и Добри Чинтулови, в близост до родния им дом. Тя е от характерния архитектурен тип - открита, несиметрична, двуката сграда, с дървени чардаци, извисени над просторен калдаръмен двор.

В средата на 70-те години на XXв. къщата е основно реставрирана и в нея се открива музейна експозиция.

През първата четвърт на ХІХв., неизвестни тревненски майстори построяват в една от най-старите махали на град Сливен - Кафтанджийската, отворена симетрична чардаклиева къща. Тя е образец на жилищната архитектура от годините на Възраждането. Собственикът й, търговецът на аби и шаяци дядо Бою, в действителност построява две къщи, залепени една до друга. По-голямата,, е известна като къщата на Паткоолу, а по-малката , като Арнауткината къща.

Стегнатата архитектурно-пространствена композиция, чардаклиевите кьошкове и дърворезбени тавани, широките стрехи с кобилични извивки в двата края, осмоъгълните колони и изящни дървени балюстри, широкия хает, еднораменното дървено стълбище и дълбоки просторни изби са белези на външните й архитектурни достойнства, практичност и представителност. Вътрешните особености и архитектурни елементи също са подчертани с комшулуците, менсофите, практичните юклюци, ажурените

Сградата на Първата държавна текстилна фабрика на Балканите е построена през 1843г. под ръководството на Добри Желязков - първият български индустриалец. Експонирани са следните изложби: „Спасените реликви“, „Моят град в годините отминали (1878-1940)“, „Освобождението - военните кореспонденти изпращат...“ и „Святото ни дело - Съединението“.

Посетителите могат да видят Манифеста на българския княз Александър І Батенберг за обявената на България война на 2.11.1885г., свидетелства на доброволци, подписани от войводата Панайот Хитов; медали „За Сръбско-българската война през 1885г.”, придружени с грамота, която по своето художествено оформление е рядък и единствен образец на документ за възпоменателен военен медал.

Къща "Миркович" е паметник на културата от Национално значение.

Изградена през ХIХв. от тревненски майстори, със своята уникална атмосфера тя се нарежда сред най-ярките примери на градската архитектура от епохата на Българското Възраждане.

Съчетала постиженията на приложните изкуства: великолепни дърворезбени тавани, капители и вградени долапи и архитектура, тя е пример за великолепен синтез между конструкция и форма, естетическа изява и богат художествен усет. Къща „Миркович“ е построена от известната сливенска фамилия Миркович, в която са живели видните възрожденски деятели за църковна и национална независимост братята Русчо Миркович и д-р Георги Миркович.

Художествената галерия „Димитър Добрович“ - Сливен, води началото си от 1905г. със завещанието на възрожденския художник Димитър Добрович, който оставя на родния си град 14 свои творби. С него се поставя и началото на музейното дело в града. Обособена като читалищна сбирка, до 30-те години на миналия век тя е художествен отдел към Регионален исторически музей - Сливен.

През 1965г. получава статут на самостоятелен културен институт с официално наименование Художествена галерия „Димитър Добрович“ и със самостоятелна сграда за постоянна експозиция. Днес галерията притежава фонд от 6000 творби - живопис, графика, скулптура, икони, като те включват и завещаните 40 творби от Зоица Кювлиева - майка на трагично загиналия художник Йордан Кювлиев.

В зала „Сирак Скитник“ са разкрити две постоянни експозиции на Художествената галерия „Димитър Добрович“ – „Християнско изкуство“ и „Съвременно българско изкуство“. Постоянната експозиция „Християнско изкуство“ е разкрита през 2005г. Тя представя икони, гравюри, църковна утвар, дърворезба и каменна пластика от Сливен и гегиона, датиращи от XVII-XIXв. В експозицията са включени икони от представители на Тревненската художествена школа: папа Витан, Симеон Цонюв, Йоаникий папа Витанов, Кръстю Захариев, Ангел Цонюв, Йордан Михайлович, Недко Теодорович и др.

Постоянната експозиция „Съвременно Българско изкуство“ представя съвременното българско изкуство от XIXв. до наши дни. Експозицията включва над 100 художествени произведения - живопис, графика и скулптура. В нея централно място заемат творбите на възрожденския художник Димитър Добрович, с които е поставено началото на художествената сбирка в Сливен през 1905г.

В Галерия "Май" излагат своите творби талантливите сливенски художници, скулптури, фотограф-художници и др.