Природни забележителности

Горския разсадник "Абланово" в едноименната местност край Сливен е открит през 1895г. като Държавна горска пепиниера /разсадник/ на мястото на съществуващата от 1888 г. училищна горска разсадна градина. Той е един от най-старите разсадници в страната. Разсадника се намира на 450 м. н. вис. на площ от 50 дка с годишен капацитет 1 500 000 броя фиданки от черен и бял бор, явор, кедър, липа, люляк, бяла бреза, смърч, конски кестен и др.

Равна река e разположена по поречието на едноименната река на около 1005 м н.вис., заобиколена със стръмни чукари, множество поляни и букови гори, единични екземпляри от обикновен горун, трепетлика, брекиня, мъждрян и други. Наблизо са върховете Голяма Чаталка (1055,9 м.) и Малка Чаталка (1000,0м.). По тези места по време на османското робство са бродили войводите Георги Трънкин, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Гунчо войвода.

Скални образувания. Могат да се видят от горната част на Хайдушката пътека. След като се премине край Марьова скала и се пресече потока, се продължава до първия остър завой на пътеката. На 200 метра източно от него са скалните образувания "Жабчето" и "Камилата".

Местността в едноименното планинско пасище в подножието на вр.Българка се намира на 2,5 часа пеша и преход от гр.Сливен. Може да се стигне до нея по туристическата пътеката Селището – манастира "Св.Спас" – Бялата вода – Костова чешма или през м. Плочите. Достъпна е и за автомобили – минава се през м. Абланово по панорамния път за вр.Българка и м. Даула. В местността е изградена площадка за подхранване на лешояди, която от една страна служи за възстановяване популациите на мършоядните птици и от друга страна - практикуване на орнитологичен туризъм.

Костова чешма e малко изворче под пътеката между Бялата вода и м. Каракютюк сред гъста широколистна гора. Приятно място за отдих. Оттук може да се отиде до наблюдателницата за грабливи и други птици, а оттам пеш по панорамния път до м. Абланово, където се намира "Пътеката на здравето". Пътека, предназначена за хора с увредено зрение и друг вид инвалидност.

Намира се в местност Абланово на Природен парк „Сините Камъни“. Лесно достъпна – на 6км от град Сливен. Започва на запад от изградения кът за отдих и е предназначена за хората със зрителни увреждания и съпътстващи заболявания - диабет, високо кръвно налягане, сърдечно – съдови, двигателни и други заболявания. В началото й има табло с брайлерово писмо. Информация за дължината на пътеката – Равнинна част 485м. и наклонена – 180м., за надморска височина – 400м., за широчина на пътеката – 2м. и височина на контрастно оцветения насочващ бордюр – 15см, за разположение на спортните съоръжения, на местата за почивка, на таблата с дървесните видове и тези за трениране на зрението е изключителен ориентир за посетителите.

Бялата вода е извор, превърнат в чешма, разположен в най – горното течение на Манастирска река, на пътеката, водеща от м. Селището към Белите извори, вр. Българка и м. Даула.

Бялата вода е извор, превърнат в чешма, разположен в най – горното течение на Манастирска река, на пътеката, водеща от м. Селището към Белите извори, вр. Българка и м. Даула.

„Българка“ е най-високият връх в Източна Стара планина с надморска височина 1181м. Има нещо крайно любопитно около върха и името му. Обяснението се открива в две легенди: Едно от решителните сражения за утвърждаване на българската държава с византийските войски, предвождани от император Никифор е станало в Котленския проход. Хан Крум прибягнал до хитрост. Заповядал на мястото на бъдещото полесражение да се остави покъщнина и добитък. Тежко въоръжените византийци, връщайки се към Византия, натоварени с богата плячка били трудно подвижни и поражението им било страшно. Никифор бил убит. Войниците на хан Крум били строени, за да бъдат поздравени от водителя си. На края на редиците стояли жени. Очудил се ханът и попитал кои са те, какво правят сред калените в много битки мъже. Отговорили му, че са носили храна и вода, оръжие и снаряжение, че накои са участвали в боевете. Изненадан от героизма им хан Крум в знак на признателност нарекъл най – високия връх в Източна Стара планина „Българка“. Разказва се, че османлиите отдавна търсели сгода да хванат и потурчат красива българка. Най-после им се отдал такъв случай. Девойката не искала, но никой не я питал. Повели я към полето, за да я направят мохамеданка. Гордата, удивително красива българка, ронела сълзи, предчувствайки горчивата си съдба. Търсела изход да се спаси. Но била зорко охранявана. Пътят минавал през висок връх. Похитителите решили да си починат. Развързали девойката. И точно в тази минута тя побягнала, изкачила се на върха и се хвърлила от скалите надолу. Разбила се красивата й глава, рукнала кръв, тялото й се сгърчило в предсмъртни мъки. Скоро издъхнала, но запазила българското си име, честта на народа си. Като спомен за ранната й смърт, за прослава на името й, народът нарекъл върха "Българка"...

Гунчов извор, чийто води извират изпод огромен бук, намиращ се в горният край на р. Равна, носи името на сливналията Илия Господинов – Гунчо войвода. Славният революционер, борецът за свобода от османско иго, дръзнал да събере 200 млади юнака, за да се присъедини към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Но слухът за гибелта на последните го навежда на мисълта сам да повдигне въстание в Сливен. На 12.08.1968г. братя Харбови нападат турската поща и предизвикват гнева на османлиите. Гунчо войвода загива в едно от сраженията. Днес местността край извора е любимо място на туристите, тръгнали към Харамията, Прозореца, Даулите и Драгиева чешма. Тя е и място за преклонение пред неустрашимия войвода.

Кушбунар е високопланински извор, разположен на около 1050м н.вис. в едноименната местност, всред 400 – годишни букови дървета. Рядко живописен, известен още на траките, прочут с лековитите си свойства далеч от Сливен още преди много години. На запад, в близост до него е била съградена малка църква, посветена на „Преображение Господне“, останки от която е имало до края на 19в. В този ден идвали болни и здрави, за да се потопят във водите му с надеждата за здраве и дълъг живот. За извора е писано в хрониките на летописеца Махмут Герей, който придружавал през 1702г. кримския Султан Селим Герей, дошъл тук да търси целебна сила. Изворът и местността се свързват и с хайдушкото движение – тук са се събирали славните хайдути Злати Кокарчоолу, Кара Колю, никола Аджема, войводите Панайот Хитов и Хаджи Димитър, Васил Левски като знаменосец в четата на П.Хитов. За Кушбунар се носят и легенди. Чудодейните свойства на водата подмладявали заболелите орли, малките орлета превръщали в мощни, силни птици, а на старите, изнемощяли господари на небето придавали за последно сили, за да се издигнат, понесат и намерят утеха в смъртта си удряйки се в зъберите на Сините камъни.

Обградена е отвсякъде с гористи склонове, намира се на 6 км северозападно от град Сливен и на 4км от „Селището“. Поляните и ливадите сред широколистните и иглолистните гори и придават един неповторим и естествен облик. През нея минава река Аблановска. Има и изобилие от бистра студена вода. „Изворът на сломените“, Аблановската чешма с каменните маса и столчета край нея, местата за отдих на голямата Аблановска поляна и „Пътеката на здравето“ са притегателни кътчета за туристите и природолюбителите. В непосредствена близост до тях са и един от първите разсадници в страната – Абланово, развъдника за муфлони и хотел – ресторанта Абланово, предизвикващ възхищение с оригиналната си архитектура.

Простира се всред просторни букови гори, на около 1000м н.в., северно от местността Каракютюк и връх Българка. Някога оттук е минавал римският път, който свързвал Адрианополис и Никополис ад Иструм, а по-късно Сливен със старопрестолния град Търново. Името на местността идва от времето на османското иго – в мъгливо време турският караул биел даул, за да ориентира придружителите на турската хазна. Местността е свързана и с хайдушките чети и смелите войводи – Гунчо войвода, Тодор Харбов, Панайот Хитов, Стоил войвода, с Априлското възстание и Руско – Турската освобителна война (1877 – 1878г.). Днес има изградени почивни бази сред прекрасната вековна букова гора и ски – влек. Чистият въздух и изградената инфраструктура са привлекателни за туристите през всички сезони.

Резерват Кутелка е част от Природен парк Сините камъни. Създаден е през 1983г. и обхваща 794ха. Има международно значение за опазването на редки видове птици: кръстат (царски) орел, скален орел, малък креслив орел, сокол скитник, ловджийски сокол, голям и малък ястреб, малък (египедски) лешояд, черен лешояд, белоглав лешояд и др. Тук се опазва екосистема на средновлажни гори с преобладаване на гориста местност, разположена на север от Караулташ, недалеч от Меча поляна. Покрита е с над 100-годишни букови дървета, убежище в миналото на славни хайдути. Тук са бродили войводите Димитър Калъчлията, Георги Трънкин, Хаджи Димитър, Гунчо войвода, а през 1867г. четата на Панайот Хитов, чийто знаменосец по това време е Васил Левски.

Харамията, един от най-романтичните извори в миналото, сега превърнат в каменна чешма, стаила водите си под надвисналите клони носи спомена за мрачмите бурни години, свързани с надеждата за близката свобода; за смели хора, клели се над меча и евангелието; за знаменосеца на Панайот Хитовата чета (1867г.) - Васил Левски; за дъщерята на Садък паша, тръгнала по тия чукари да вземе и отнесе главата на Филип Тотю и за нейното загадъчно несмело завръщане; за плача на българите дошли да излеят мъката си пред своите закрилници - славните войводи. Сега около чешмата цари тишина и спокойствие.

Намира се на два километра северно от град Сливен, около водослива на реките Асеновска и Манастирска. Обхваща части от върховете Бармук, Гаговец и Мотрун. Живописно място е. С китни овощни градини, гори от бял и черен бор, летен дъб, по поляните с разнообразни тревни видове – горска съсънка, росен и др., а наоколо по склоновете на трите върха накацали многобройни вили, има и ресторант в самобитна архитектура под огромни дървета край Селишката река. В североизточния й край се намират останките от крепостта Маринино градище. Тук са и Тодоровото аязмо, любимо място за отдих на сливналии и археологическия паметник манастира Св. Спас, един от 24 – те манастира на Сливенска Мала Света гора.

Тодоровото аязмо – средновековна чешма, намираща се в местността „Селището“, източно от пътеката, водеща към археологическия обект манастира св. Спас и Бялата вода. Според преданието светената вода на аязмото притежава силата да прогонва болестите и възвръща здравето. Някога, в средновековието в близост до чешмата – аязмо се намирала църква „Св. Теодор“. Останки от стените й са стояли до края на 19-и в. Сега там е изградена църквата "Свети Теодор Тирон” с помощта на отец Янко и петима Тодоровци - Тодор Дечев, Тодор Начев, Тодор Георгиев, Тодор Митев и художникът Тодор Терзиев, който е направил иконите на иконостаса.. Традиция е било в първата събота на великденските пости – на Тодоровден – да се провежда кушия(надбягване с коне). Традицията е запазена и до днес, макар и да не става на това свято място. Организира се ежегодно в селата Блатец, Коньово, Младово, Желю войвода, Ковачите. Сливналии често посещават чешмата за да отпият от вълшебната вода и да отдъхнат на сянка под беседката, сред чистия планински въздух.

Крепост от VІ – VІІ в., обвита днес в тайнство, почти изчезнала от повърхността. Намира се на най-високия връх на вододела на Новоселска и Селишка реки – Гаговец, над Тодоровото аязмо. Две пътеки водят до нея. Едната - от м.Селището, разположена на 2 -2,5 км северно от Сливен за Долапите, а другата – по билото на вр. Гаговец към местностите Карчаните, Бостанлъка и вр.Кутелка и към м. Мочурите. Макар и малка, с площ 2-3 дка крепостта е контролирала двете дефилета от изток и запад. Стратегическото й разположение – с изглед към масива Сините камъни, Бакаджика, м. Хисарлъка е давало възможност римският сенат да научава бързо за бунтовете на местните племена, посредством използването на сигналната система – палене на огньове.

Намира се на ъгъла на улиците "Великокняжевска" и "Генерал Столетов", на стотина метра от старата фабрика на Добри Желязков, съвсем близо до къщата на Добри Чинтулов. Красива чешма в стар стил, с три кранчета, интересни мозайки и каменни корита.

На това място преди много години е била Гюр чешма. Наричали я така, защото водата идвала от Балкана под налягане и „гюртяла" /бумтяла/. Имала няколко чучура. Там след Освобождението офицерите и полицаите водели конете си на водопой, оттам минавали и керваните, които разнасяли сливенските аби от фабриката на Добри Желязков. Около нея имало работилнички, дюкяни, ханове. Била обичано място. Хората си пълнели вода за в къщи. С времето, след като направили централния водопровод, нуждата от чешма там отпаднала. Старата чешма я разграбили. Последното оцеляло корито било преместено в Музея на сливенския бит. На мястото поставили стандартна бетонова чешмичка, която обаче в годините на прехода спряла да работи. Допреди няколко години, когато инж. Огнян Балулов, който живее на двайсетина метра от мястото, и всеки ден минава оттам, възстановява Гюр чешма. Неговият род Балулови е със стари сливенски корени, в него има билкари, опълченци, долапчии и дърводелци, учители и фотографи, които са живеели първо в Селището, което се е наричало преди Раковска махала, а после се заселили близо до чешмата. Огнян започнал да събира информация за рода си и така се свързал с възрастен жител на квартала, който му разказал за стария Балул, който бил горски стражар и живеел наблизо, и който бил много едър, имал голям засукан мустак. Той имал калпак, пушка и голям кон, който поял на Гюр чешма. Тази история го впечатлила и така се родила идеята да възстанови чешмата. Започнал работа по проекта през ноември 2013г. Предпочел да е в традиционен стил от камък, за да се впише в стила на близката стара фабрика и възрожденските къщи наблизо. Лично изработил мозайките по нея по традиционна технология, която открил в интернет. Вложил електронна система за контрол на дебита с цел да се оптимизира разхода на вода. Има вградени филтър и светодиодни лампи, които да я осветяват вечер. На мястото е поставил и нови красиви тротоарни плочи, нови бордюри и кошче за отпадъци.