Първата текстилна фабрика на Балканския полуостров

Град Сливен заема особено място в икономическия живот на България. Тук са направени първите стъпки на българската индустрия, благодарение на обстоятелства от географски и исторически характер, съчетани с предприемчивостта на сливенеца Добри Желязков. През 1834 г. той създава първата текстилна фабрика на Балканския полуостров, а осем години по-късно се откриват тютюнева и спиртна фабрика.. Това оказва огромно влияние върху по-късното развитие и съвременния облик на град Сливен.

Подемът в индустрията през 19 век води до бурно духовно развитие.

Духовно развитие

Неизменен белег на дълголетната история на града е и духовността. Култов център от времето на античността, градът развива тези свои функции в един нов смисъл през Ранното християнство и Средновековието. Сливен е сред най-значимите духовни средища в България по време на Възраждането. Той е родно място на първия български поет Добри Чинтулов, на първия български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, на много видни българи, чиито имена са свързани с развитието на българската и европейската наука и култура, на просветното дело и стопанското развитие в българските земи. През 1851г. в град Сливен е открито първото класно училище, издържано от общината, под ръководството на Добри Чинтулов. През 1860г. е създадено читалище “Зора”. Забележителен е и днешният принос на Сливен в културната съкровищница на България. Много имена на изтъкнати съвременни творци и учени се свързват с града.

Средище на хайдушкото движение

Още през първите столетия на османското владичество Сливен и Сливенският край се превръщат в средище на хайдушкото движение - една от най-обичайните форми на съпротива против турското робство.

Град Сливен е известен като „Градът на стоте войводи“, свързан с хайдушкото движение. Паметниците на „Хаджи Димитър“ и „Панайот Хитов“, както и къщите в които са живяли са превърнати в музеи и са обекти на културния туризъм.

Стопански и духовен център

Съвременният град Сливен обединява функциите на стопански и духовен център с тези на областен и общински административен център.

Сливенска област включва селища с богати културни традиции, издържали изпитанието на годините и пренесени до наши дни. Духовността в този край на България се е развивала през вековете благодарение на вроденото ученолюбие и свободолюбивия дух на българина, на предприемчивостта му в занаятите и търговията, както и на доброто икономическо развитие на района.

Хората са от различни етноси, всеки със свой принос в културния и икономическия живот.

От 1851 г . датира първото класно училище в гр. Сливен, издържано от общината, под ръководството на Добри Чинтулов. През 1860 г . е изработен уставът на читалище “Зора” и отваря врати първата публична библиотека, а през 1879 г . П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник “Българско знаме”.

Имената на Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Сава Доброплодни, Сава Филаретов, д-р Петър Берон, Г. С. Раковски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов и редица други наши възрожденци - просветители и писатели, родени в областта, са известни на всички българи. В по-новата история на България градовете Сливен, Котел, Нова Загора и Твърдица се свързват с имената на видни творци, дали своя принос в развитието на съвременната българска наука и култура.

Култура

Традициите в областта на културата не са забравени и днес. В Сливенска област дейностите в тази сфера се осъществяват от държавни, общински, регионални, неправителствени и частни институции, организации и сдружения. Статут на държавни културни институции имат : Драматичен театър “Стефан Киров”, Държавен куклен театър, Национален музей на текстилната индустрия – филиал.

На територията на Област Сливен работят: музеи – 17, театри – 2, библиотеки – 109, художествени галерии – 4, симфоничен оркестър – 1, ансамбъл за народни песни и танци – 1, училища по изкуствата – 2, читалища – 112, печатни издания – 11, електронни медии – 11, сдружения и фондации работещи в областта на културата – 17.

Исторически паметници

Културно – историческите паметници са 1255, от тях 23 с национално значение ( Община Сливен – 20, община Нова Загора – 3), архитектурно историческите резервати са 5. По брой паметници на културата Сливенска област се нарежда на трето място сред останалите области. На територията на областта са регистрирани общо над 120 праисторически селища и могили, а над 300 са запазените надгробни тракийски могили, сред които уникалните селищни могили край селата Караново и Дядово.

В община Котел се намират архитектурните резервати – селата Жеравна , Медвен и Катунище със запазена архитектурна среда от епохата на Възраждането. Важно място в културния живот на областта заемат утвърдените културни традиции, културно историческото наследство и обменът на културни продукти и идеи. Традиционно силно присъствие има фолклорното музикално и танцово изкуство.

Историческо наследство

Проучванията върху най-старата история на град Сливен и Сливенско доказват по неоспорим начин, че на тази територия са имали свои заселища още праисторическите жители, а така също и най-древните исторически засвидетелствани жители на Балканския полуостров - траките. Доказателство за това са селищните могили край селата Тополчане, кв. Речица, Злати войвода, Блатец, Жельо войвода, Чинтулово и др., многобройните гробни могили в непосредствена близост до Сливен и на самата територия на днешния град, както и единичните и случайни находки на монети и др. Датирането на някои от тези паметници от IV- IIIв. пр. н.е. - монети от Севт и Лизимах, Филип Македонски и Александър Велики, на гр. Дирахиум (Дурацо, дн. Дурес) в Илирия и др. - показва уседналост и сравнително голяма разменна търговия още в тази ранна историческа епоха.

Крепостта "Туида"

Миналото на „Сливен“ и региона е съхранено в многобройни исторически извори, артефакти и паметници от различни периоди, които представляват значима част от културното наследство за развитие на туризма. Обектите на културно-историческото наследство са предимно от периодите: Средновековие, българско национално Възраждане и съвременност. За произхода на днешният град свидетелства късноантичната и средновековна крепост „Туида“ (IV-XIII в.), която е оригинален археологически паметник, който води началото си от епохата на късната античност. Нейните останки са разположени на хълма „Хисарлъка” в североизточната част на град „Сливен“ и носи информация за живота и културата на местното население през Средновековието.

Името „Тоида“ е споменато и от „Хиерокъл“, който го определя като един от четирите града в източноримската провинция Хемимонтус (създадена като част от диоцеза Тракия при Диоклециан), освен столицата ѝ „Адрианопол“. За нуждите на този град е построен и римският път от „Анхиало“ по горното течение на река „Тунджа“ до „Сердика“.

Сливенският край от древни времена е привлекателен за хората. За това свидетелстват находките: откритите каменна брадва, ръждясали пирони, късчета въглени, кости от домашни животни, находки характерни за пещерния култ у тракийските племена в пещерата „Змееви дупки“. Вероятно от времето на Римското владичество са изкопите със следи от желязна и медна руда, каменните калъпи за отливане на бронзови брадви в околността на втората по-малка пещера „Горни Змееви Дупки“. Свидетелство за заселища са и останките от крепости, наблюдателници, пътища от времето на римското владичество и началото на Българската държава.

При археологически разкопки са открити няколко исторически пласта, датиращи към различни епохи. Открити са оръдия на труда, старогръцки надписи, говорещи за съществуването на емпорион и светилище с храм на Зевс. В по-късен период са открити печат на цар Борис I и административна сграда в археологическия резерват „Туида“.

През 1153г. за пръв път се споменава името на град Сливен (Истлифунос). Града е описан като културен център с богат духовен живот. По време на Второто Българско царство в околностите му са били изградени манастири, черкви, параклиси и аязма.

Природен парк Сините камъни

Днес на територията на „Природен парк Сините камъни“ могат да се видят много останки: Маричино или Маринино градище, параклис „Св. 40 мъченици“, манастира „Св. Спас“, по предание известен и като „Св. Константин и Елена“. Ясни следи има от аязмото в местността „Селището“, наречено „Св. Тодор“, от крепостта с кюпя над „Моллова кория“, от стария Римски път и др.

От град Сливен е поела дългия си път текстилната индустрия. През 1834г. „Добри Желязков“ - Фабрикаджията построява в дефилето на река „Селишка“ първата в България фабрика за сукно. На територията на парка по реките „Асеновска“, „Манастирска“ и „Новоселска“ все още съществуват и работят около 20 бари, които са част от изградената за пръв път на Балканите система (XVII - XIXв.) от бари, тепавици и воденици.

Тук са били най-добрите майстори тюфекчии (занимаващи се с пушкарство), макасчии ( изработвали ножове), казанджии, златари и терзии. Природен парк „Сините камъни“ е център на хайдушкото движение. Рядко има дол, извор или местност, по които да не са бродили народните закрилници - войводите „Таню войвода“, „Добри войвода“, „Никола Аджема“, „Панайот Хитов“ и „Хаджи Димитър“. Местностите „Кушбунар“; „Харамията“; „Джендема“ и „Даула“ са били убежище и място както за събор така и за полагане на клетва.

Природният парк и град Сливен се свързват с традиционните празници като: празникът - „Тодоровден“, наречен още „Конски Великден“, „Еньовден“ - ден, в който се берат билки още при изгрев слънце, „Великден“,когато се боядисват яйца и се показват местни обичаи в къщата- музей на „Сливенския бит“ от края на XIX и началото на XXв., с ежегодния събор на каракачаните в местността „Карандила“ и техните гости от Балканските страни. Интерес на туристите представляват и: Църквите „Св. София“, за чието съществуване се споменава в средата на XVIIв., „Св. Димитър“, строена от майстори на Брациговската школа; „Св. Николай Чудотворец“ и „Св. Богородица“.

Старата часовникова кула

Старата часовникова кула се намира в центъра на град Сливен до 5-то СОУ „П. Яворов“. Строена е в началото на ХІХв. Кулата на часовника е служила за пожарникарска наблюдателница. Това е най-високата часовникова кула в България, висока 32м.

Градският часовник

Градският часовник е един от символите на град Сливен. Строителството на общината, над който се извисява часовниковата кула, завършва през 1936г. Три години по-късно в кулата са поставени механичното сърце и кръглоликият циферблат на часовника. Градският часовник вече повече от 60 години отмерва личното и общественото време на сливенци.

Чинтуловите песни

Сливен е родният град на поета Добри Чинтулов (1822-1886), народен учител, автор на революционни песни, които вдъхновяват народа в борбата му срещу поробителя. Той е първият представител на новобългарската лирика и основоположник на революционната поезия у нас.

Творбите му са изключително въздействащи. По-голямата част от тях още след създаването им се запяват като песни и добиват голяма популярност.